Уязвимост и заплахи към информацията в телекомуникациите
Опасността да се използва дадена уязвимост на системата се дефинира като заплаха по отношение на нейната сигурност.Заплахата може да бъде човек (злоумишлено настроен служител или шпионин), предмет (дефектна част от оборудването) или събитие (пожар или наводнение). Класификацията на видовете заплахи е необходима за оценка на системите за сигурност. Тя може да бъде направена по различни критерии. Според източника заплахите могат да бъдат външни и вътрешни. Външни са дейността на разузнавателни и специални служби, дейността на разни политически, икономически и други структури, насочени срещу интересите на организацията, и престъпни действия на отделни групи и лица. Вътрешни са нарушаване на правилата за събиране, обработка и предаване на информацията, незаконна дейност на групировки и лица за прикриване на закононарушения и нанасяне на вреди на интересите на физически и юридически лица на базата на тази информация. Според произхода си заплахите могат да бъдат естествени и изкуствени. Естествените са заплахи от обективни физически процеси или стихийни природни явления, независещи от човека - пожари, наводнения, урагани, земетресения и нарушения в инфраструктурата (аварии в електрозахранването, аварии в системите за връзка, прекъсване на водоснабдяването и т.н.). Не е възможно те да бъдат предотвратени, но могат де се минимизират, като се използват противопожарни и други технически средства. Изкуствените заплахи, най често са предизвикани от непреднамерени (неумишлени, случайни) и умишлени действия на хора. В съотношение с аспектите на уязвимост на информацията заплахите се разделят на 3 основни вида: 1) заплахи от разкриване т.е възможността от разкриване на информацията от потребител с неоторизиран достъп. 2) заплахи за целостността, която включва всяка умишлена промяна на съхраняваната или предаване информация. 3) заплахи от отказ на обслужване/наличност/ - представлява блокиране достъпа до информационния ресурс, в резултат от нечии действия. Блокирането може да бъде постоянно, без възстановяване на желания ресурс или да задържи временно получаването на ресурса, докато той стане ненужен.